Имението на Кимура

-Разбирам те. Защото не те чувам да се караш на другите. Защо ли? Защото непрекъснато сме заедно.

-Да, точно за това.

Погледна го и се намръщи.
-Добре тогаба да не сме заедно непрекъснато тогава!

-Аз не съм казал, че не искам да сме заедно. Напротив. Това ме радва, че съм с теб.

-Тогава какво беше това

?

-Това не значеше, че не искам да сме заедно по-често.

-Но така прозвуча.

-Съжалявам. Не исках да звучи така.

-Добре.-Кимна.

-Да влезнем ли? Може ли майка ти е дошла.

-Не искам. Тук е добре. Вътре не ми се стои.

-Не искам. Тук е добре. Вътре не ми се стои.

–Поне да видя, дали майка ти е дошла.

–Добре. Но мога ли тук да стоя?

–Да, сега се връщам.

–Добре.-Усмихна се. И седна на люлката.

Отиде вътре, за да види дали майка й е тук. Но не беше. И се върна при нея.

–Тук ли е?

–Не, не е дошла все още.

–Защо? Вече ми липсва!

–Сега ще дойде. Не живеем близко.

–Да! Ама ми липсва.

–Мхм знам. Ще дойде. Мама ще ми каже, когато дойде.

–Добре...-Облегна се добре на ълката.-Ела и ти.

Седна до нея.