Имението Фантомхайв

Изчерви се.

Усмихна се.

-Себастиян... Аз те харесвам! Защо не ми обръщаш внимание!?

-Милорд аз Ви обчаим.Но Вие не ме разбирате.Не знаете какво чувтсвам аз.-но това, което каза Сиел му хареса.

-Аз...

-Вие?

-Защо ме караш да се срамувам и притеснявам?

-Защото ставате много сладък.

-Ето пак го правиш! Но аз не искам да съм сладък!

-Добре, милорд.Добре, не се ядосвайте.

Погледна го. Легна. Почувства се пак болен.

Провери дали има температура.

Имаше. Кашляше.

-Милорд... Добре ли сте сега? Момент.-донесе термометъра.

-Не искам!

СЛожи му го.
-Спокойно, милорд.

-Не искам!-Каза някак с нежен глас.

Погали косите му.И извади термометъра.
-Видяхте ли, милорд? Имате температура.Ще Ви нося хапче.

-Не. Моля те. Преди 1 час пих едно.

-Добре, милорд, но Ви е висока.Тревожа се.

-Защо? Ела до мен. Ще ми мине.

Отиде при него.

-Ще ми мине.-Но трпереше.

Гушна го.
-Не, милорд.Не мисля.Ще повикам лекар.

-Леля да дойде...