Имението Фантомхайв

-Леля Ви ще дойде, милорд.Но трябва и лекар.-погали челото му.

-Тя е лекар.-Трепереше.

-А, да милорд.-обади се на Мадам Ред.

Тя тъкмо влезна в имението.
-Фини, къде е ангелчето ми?

-Горе е, мадам.

Трепереше.
-Студено ми е Себастиян. Леля по-бързо да дойде.

Гушна го.
-Ще дойде, милорд.Тук е вече.-след малко се отдръпна с готовност, мадам Ред да влезне.

Тя влезна в стаята му.
-Ангелче, добре ли си?-попита разтревожено.

-Да... Себастиян ме гледаше. Лизи дойде. И едно момче от моя клас. Аз съм болен лельо!

-Ангелче.-гушна го.-Леля сега ще те излекува.

-Знам лельо.-Каза отпаднал.

Прегърна го.И го целуна по челото.Извади лекарствата му.

-Не искам лельо. Пих преди един час.

-Витамини са, ангелче.После пак ще ти давам.

-Не обичам...-Сети се за майка си. И се разплака. Нямаше да плаче, ако не беше болен.

Гушна го.
-Ангелче, не плачи.

-Липсва ми мама!

-Нали леля е при теб?

-Да. Но искам и мама! Липсва ми.

-Знам, миличък.-гушкаше го.И го целуна по челото.

Трепереше.

-Миличък ти трепериш.-каза разтревожено.

-Не.

-Ще ти дам др лекарство.Или инжекция.

-Не искам лекарство.

-Значи инжекция, миличък.

-Не!

Себастиан погледна Мадам Ред.Не искаше да наранят Сиел.
-Мадам... Не може ли някакво лекарство.

-Не, поне сега не може.