Имението Фантомхайв

-Не искам!-Още плачеше. Но не за инджекцията.

Изтри сълзите му.
-Обещавам ти ангелче, няма да боли.

Себастиан отиде до Сиел.

-Н-е и-с-к-а-м!-Каза ясно и твърдо.

-Тогава няма да оздравееш.-погледна го.

-Защо?

-Трябва да ти дам лекарство или да ти направя инжекция.

-Не искам! Не искам!-Погледна Себастиян. Почувства нещо.-Само, ако себастиян е тук! И до мен!

Погледна ги.
-Да, добре ангелче.Така да е.

Себастиан се приближи по-близко до СИел.

-Седни Сбастиян! Хвани ми ръката!-Каза го намръщен /стил Хиро-сан/.

Мадам Ред ги погледна.После приготви инжекцията.

Себастиан му хвана ръката.

-Не искам!-Стисна ръката на Себастиян.

Леко клекна до Сиел.И му прошепна в ухото.
-Аз съм до Вас, милорд.И обещавам, че няма да усетите много болка.

Направи му инжекция.

Беше зает да слуша СЕбастиян. И не усети нищо.

Себастиан се усмихна.

-Ето, миличък.Готово е.

-Готово ли е? Не усетих... Себастиян ми обеща, че няма да ме боли.

Усмихна се.

-Да, не заболя.-погледна ги.

-Не. Не ме...

Мадам Ред го целуна.

Усмихна се. Погледна Себастиян.

-Сега се връщам, ангелче.-излезна от стаята.

Себастиан коленичи до него.И го цеуна по бузата.

-Какво правиш!?-Намръщи се сладко.

Отново го целуна по бузата.
-Много сте сладък.

-Не съм! Ти спазваш обеанията си Себастиян.

-Да, милрод.Особено щом обещавам на Вас.

Усмихна се.
-Ще оздравея ли утре?