Домът на Akihiko Usami

-Да хайде.

-Тръгнаха.

Бяха тук.

Влезнаха.
-Много си пълничък, бебчо.

Искаше да пълзи.

Влезна в стаята си.

-Огладня ли? Искаш ли мам?

Протягаше се към пода.

Седна на леглото. После се огледа. ПОсле лшегна.

Пусна го.
-Отивам да ти приготвям мам.

Пълзеше.

/Излезна от стаята. И гго настъпа по-дупето без да иска xD./
Гледаше тавана.

Готвеше му мам.

Отиде до масичката и се опитваше да се изправи, но не можеше.

Гушна възглавницата. Телофонът му звънна.
-Моши, моши!

-Йо, Мисаки! Аз съм, Такахиро.

Видя го.И го взе на ръце.
-Майки, не така.-чу, че тела на Мисаки звъни.Намръщи се.-Кой ли е?

Играеше си с едно плюшко.

-А Такахиро ^_^. Много ми липсваш! Кога ще дойдеш?

Везна в стаята.Като разбра, че е Такахиро се успокои.

Намръщи се. И се скри под завивките. Замо лицето му беше отворено. И гледаше стената. Чакаше той да излезне.

-Мисаки? Мисаки?

Взе телефона от Мисаки.
-Ало, Такахиро?

-Върни ми!-Скочи от леглото.

-Akihiko!.-Каза жизнерадостно.

Усмихна се.
-Кога ще дойдеш наса?-погледна Мисаки.-Изчакай малко, Мисаки.

-След седмица!

Усмихна се.
-Добре.Супер.

-Е, най-накрая си взимам братчето си до себе си.

Остана ей така.
-Как така? Взимаш го? Защо?-каза разочарован.

-Защото се връщаме.

Разплак се. Гледаше Usami-san, за да пртави нещо. Не искаш да си отива.

-Като дойдеш ще се разберем, Такахиро.

Погледна го. Очите му се насълзиха. Грабна телефона от него.
-Излизай имам да уча! Тръгвай!

-Akihiko? Мисаки? Мисаки? Какво става там? Ехо!?