Домът на Akihiko Usami

Чакаше ги.

-Хайде да отиваме при тати.-отидоха при Мисаки и го остави да пълзи.

Пълзеше и се радваше.

-Мъник ще се разделим...

Погледна Мисаки.Разплака се.Помисли си, че го изоставят завинаги.
-Тати!-изпълзя до него.

Погледна Мисаки.

Гушна го.
-Обичам те! Само съм тъжен защото те изоставям...-Погледна Usami-san. После погали главичката на Майки.

Гледаше Мисаки и не реагира "само защото те изоставям", защото знаеше, че се натъжава и за Усами.

-Тати не.-гушна го много силно.Много го заобича.

-И аз те обичам мъник. Ще дойда да те видя ^_^.

-Нееее, тати.-гушкаше го.Не искаше да си тръгва.-При мен.

-Ще останеш и при мен понякога...

-Таттти.-натъжи се.

-Не плачи... Ще се видим мн често ^_^.

-Искам.-"Искам винаги да сме заедно."-Тати!-плачеше.

-Майки, не плачи.

-Стига Найки!-Разплака се.

Плачеше мн силно.

-Не плачете! Тати ще е до теб, а също така и тати ще е до Майки.

-Да...

-Хайде не плачи.

-Искам тати и тати.-гушкаше го.

-И аз така искам...

-Оу, сиг млякото се е стоплил.Сега идвам.-отиде до кухнята, казвайки си на ум "Аз също.", усмихна се.

-Тати!

-Кажи ангелче?

Направи му мам.

-Обичааам.

-И аз те обичам! Но тати не ме обича...

Отиде при тях.
-Не казвай, така пред детето.Обичам го, не го слушай Майки.

-Обича ^_^

-Не! Искаш да ме разкараш!

-Не искам.Аз не съм такъв.

-Да!