Домът на Akihiko Usami

-Уф!? Къде се удари T_T?

-Да, удари ли се?

-Не.Ама уф.

-Защо? Боли ли те?

-Какво те боли?-целуна ръката му.Беше леко топло.

Разплака се отново.Не можеше да каже какво му е.

-Болен ли е?

-Не знам.Малко е топъл.Да отидем на лекар.

Плачеше.
-Уф.

-Уф е станал.-Щеше да се разплаче.

-Мисаки о.о Като отидем на лекар няма да е уф.

Плачеше измъчено.

-Знам T_T. Ама плаче.

-Майки, недей да плачеш.Виж отиваме на лекар.Ти отивай да се облечеш, а аз ще облека Майки.

Плачеше.

Добре. Преоблече се.

Преоблече Майки.Целуна го по бузата.
-Ето.-подаде го на Мисаки и също отиде да се облече.

Гушкаше го. И плачеше без Usami-san да го види.

Облече се и тоиде до тях, обаче още не видя, че Мисаки плаче.

Разплака се още по-силно, защотъо Мисаки плачеше.

-Не плачи .

-Мисаки, ти сега ще се разплачеш.Хайде тръугваме.-тръгнаха.

Бяха тук.

-Ела да те храним, ангелче.После да си изпиеш сиропа.

-Мам.

-Мам. Да ^_^!

-Хайде да му готвим мам.

-И аз ли?

-Да, заедно.

-Супер!

-Да.-усмихна се.Разроши косата на Мисаки.

-Хайде тогава!