Домът на Akihiko Usami

Засмя се.
-Мисли си, че е голям.-Даваше му кроки.

Гризеше мн малка част от крокито.

-Да.Виж го колко е сладък.

-Ще го ядеш цялото мъник.

-Не може да яде цяло кроки, трябва да го гризе няколко пъти.

Ядеше.И ги гледаше.Хвана едно кроки.

-Цялото мъник.

Стисна крокито.И хвърли на пода останките от нея.

-Майки! Какво направи?!

-Ще го уплашиш!

Погледна Усами и се намръщи.Взе още едно кроки и с нея последваше същото.

-Майки... Виж го какво прави.

-Поле той ще чисти.

-Ще чисти той.Как да чисти.Майки не прави така, тате.Само мам.Не ги хвърляй на пода.

Продължаваше.
-Искам.

-Ще чисти. И така не е добре! А и защо се засягаш? Аз чистя?

Погледна Мисаки.
-Какво има сега? Просто казах как да чисти той...

-Ами... Аз чистя!

-Той ли да чисти?

-Да!

-Не.Няма.Ще го разплачеш сега.

-Аз ще чистя! Защо три му се караш все едно ти чистиш!

-Добре, Мисаки успокой се.-погледна го.Мисаки не правеше така.

Гушна Майки.

Гледаше ги.Също го гушна.

-Майки? Ще чистим ли двамата?

Гледаше го неразбиращо.
-Баб.-приближи си главата до неговата.

Засмя се. И го гушна.
-Ще чистим.

-Мам.-Ухапа бузката му.Взе крокитата от пода, помагаше на Мисаки.

-Видя ли ^_^?