Имението на родителите на Хиро.

Срамуваше се.

Извади и панталоните й.

Изчерви се повече. Наистина ли искшае това?

Не можеше да отдели поглед от тялото й.

-Стига.-Изчерви се. И се обърна настрани.

Обърна я отоново.
-Добре, добре, няма.

-Сигурен ли си? Чувствам се гадно.

-Ако иска мога да спра.Смао кажи.

-Н-не... Но сега още ми трябва време...

-Да знам.

-От къде?

-Ами все пак...Знам.

-Не ме гледаш нали?

-Не, не те гледам.

Засмя се.
-Виж ни само...

Също се засмя.
-Да...

-Какво ще стане сега... Не ножем да го направим...

-Защо?

-Съвеста ни...

-Да... Как ще гледам в очите на Хиро? Как ще съм сигурен, че той може да ми се доверява?-облече й блузката и легна до нея.

Облече и панталоните си. И също легна до него.

-Така май ще е по-добре.

-Май да...

Усмихна се.

Згуши се в него.