Имението на родителите на Хиро.

-И ти на мен.-легна до него.

-Ще спиш ли? Да те оставям ли сама?

-Ами... Стаята е горе... Не е нужно...

Гушна я.

Гушна го също.И му се усмихна.

Погледна я.
-ДОбре.

-Д-до после... Алекс.-Целуна го по бузата и се качи по стъбите на горния етаж.

-Мила... Ще направя нещо по въпроса... Но се страхувам за теб...

-В момента не е подходящо.Казах ти, че Даяна ще се разсърди, дори и да не иска и тя да се ожените.И Алекс ще се ядоса.

Усмихна се.И погледна след нея.

-Не мога ли да му кажа чувствата си към теб? Той ще измисли нещо...

Влезна в стаята си.

-Ами може да му кажем... Не знам как ще реагира.

Седна на дивана и се замисли.

Седна на леглото. И се загледа към стената.

-И аз...

-Дано не се ядосва.

Облегна се на ръката си.

-Няма.

Мислеше за него.

Усмихна се.Гушна го силно.

Отиде при нея.

-Миличка. Всичко ще оправя.

Изправи се бавно.
-Зравей...

-Знам.-усмихна се.-Дано наистина вс се оправи...

-Ъм... Здравей.Извинявай, че те притеснявам.

-Не ме...

-Не се притеснявай...

Усмихна се.И си затвори очите.

Усмихна се.
-Радвам се.

-Ще спиш ли?

-Спокойно.

-Да, изморена съм.А и при теб ми е много добре.

Седна на леглото й.

Усмихна се.
-Спинкай тогава мила.

Погледна го.

-Ти няма да ме оставиш сама, нали?

Също я погледна.

-Няма.

Облегна се на рамото му.

Усмихна се.Сгушки се повече в него.

Погали косите й.

-Спокойно.

Стоеше спокойно.

Усмихваше се.Харесваше, когато той е до нея.

Целуна челото й.

Играеше с косите и.

Усмихна се.
-Знаеш, че това ще е за последно?

Харесваше й много.
-Харесва ми.-каза тихо, но така че той да чуе.

-М, кое?