Имението на родителите на Хиро.

-Не, не, не.Недей.И да кажеш нищо няма да се промени, нали? Моля те, недей.А и на Даяна няма да й хареса.

-Как?

-Защо? Тя не ме иска!

-Ами... Нали и аз правя същото.

-Ами може би, но...-погледна го.Натъжи се.-Не искам да се ожениш.-прегърна го.

-Може би той не прави така.

-И аз не искам. Ще го оправим.

-Аз знам! Усещам го!-Раздразни се.-Не стига, че ще се омъжа! Но и ме изневерява!-Казваше с висок тон.

-Как? Така и така ще се ожениш...

-Какво има? Спокойно.От къде знаеш? Той, нали сега е тук.

-Не искам!

-Ами... Разбирам нали три казах!

-Нито пък аз искам...-намръщи се.

-Хм... Тогава да отиваме при него.

-Не! Ще го накарам да ми каже! И аз ще ми кажа!

Прегърна я.

-Ще му кажеш? Не и за нас.Той ми се доверява.

Също го прегърна.

-Няма да кажа за теб!

Седна на стола си. И я дръпна до себе си.

Погледна Хиро и се усмихна.Седна в/у него.Облегна се на рамото му.

-Не казавй, че ще се отлажеш и от сватбата.

-Не мога! Татко ще ме убие! Той е... Много пъти съм го вядяла как наказва братята ми. Но никога не се е държал с мен по този начин... За първи път тази сутрин ми беше ядосан... И това не ми хареса.

-Нали ти казах, да не му кажеш, че искаш свтабата да се отложи.

-Защо?

Усмихна се.

-Не му казвай, защото няма да му хареса и ще се ядосва повече.

Също се усмихна.

-Не го искам! Не искам да ме докосва!

-Да избягаме?

-И той не иска, ама...

-Не.Полудя ли?-засмя се.-Няма да бягаме.

-Защо?

-Е! Защо тогава го прави?

-Защото ти избяга.

-Така.Не мога да гонапрвя.

-Добре.-Целуна челото и.

-А ти не ме остави!

-Не исках да бягаш.

Усмихна се.Погали косите му.

-Защо!? СЕга по-добре ли е!? Искам при мама!

Усмихна се също.

-Къде е?

Погали врата му.

-В Англия! Ако аз няма да отида до нея тя да дойде!

Усмихна се замечтано. Хареса му.

-Да дойде.

-Какво си мислиш?