Имението Фантомхайв

-Не искам тогава!

Разтревожи се.
-К-къде ли е това момче!-попита се притеснено и слезна на двора.

-Сега сме много далече.

-Нека! Искам мама.

Разплака се xD търсеше и Сиел.Като не намери и него още повече се разтревожи.

-Отиваме при мама.

Зарадва се.
-Мама, мама!

Отиде при Мадам Ред.

-Да.

Бяха в имението.Ъарадва се.

Себастина слезна от колата.И изчака те да слизат.

-Да си видяла Себастиан?!

-Спокойно.Няма ли го тук? о.о

Слезнаха от колата.

Изпищя и тичаше към имението.

Чу гласа му.И веднага слезна при него.Взе го на ръце и го прегърна.
-Къде бвеше, ангелче?

-С мен!

Гушкаше я.
-Мама!-целуваше я.

Също го целуваше.
-Много липсваше на мама.Защо ен ми казахте?

-Играех ме си.

-Не.Тати не игра с мен.

-Защо не искаеш с него?

-Да. Не иска.

-А ти защо не исакш, ангелче да играеш с тати?

-Гуш!-гушна Лизи, за да отклони темата.

-Защо не искаш?

-Така! Мама спим?

-Да, ангелче.Ще спим.-гушкаше го.

-Добре.

Влезнаха вътре и отидоха в стаята й.Накара го да легне и легна до него.
-Ангелче, искаш ли да спиш днеска с нас?

-Да.-усмихна се.И лягаше.

Влезна вкъщи.

Гушкаше го.И му разказваше приказка.

усмихваше се и заспа.

Отиде до Себастиян.

Погледна го.
-Искате ли нещо, милорд.

Усмихна се.Леко галеше личицето му.

Спинкаше.

-Не!

-Добре, милорд.