Имението Фантомхайв

не се сещаше какво да му каже. o_o" Погледна го.
-Какво?

-Събуди го.

-Аз? Лейди Елизабет ще ми се ядоса, а и Себастиан ще се раплаче. o_o"

-Нека! Ще си играем... Или вие ще си играете. Знам, че искаш!

-Не, ще го оставям да спи.От кога започнахте да мислите за мен, милорд?-усмихна се доволно.-Да, искам да си играем и нямам търпение да се събуди.

-Събуди го.-Направи се, че не ечул първото.

Усмихна се широко.
-Добре, милорд.-отиде при него.Леко го побутна по ръчичката.

-Себастиан?! Какво правиш?!-погледна го, но попита тихо, за на не събуди Себастиан.

Събуди се.И прегърна Лизи.
-Мама.-после погледна Себастиан.

Чакаше ги.

-Какво има, Себастиан? Защо го събуди?

-Малко да играем.-взе го на ръце.

Намръщи се, все още му се спеше.

-Чакаше ги.

-Оф...Сега няма да може да спи.

-Нека, аз ще го приспя.-слезнаха при Сиел.

Едва не му се затваряха очите.

-Здравей!

Лизи слезна след тях.
-Събудиха го. =.=

Гушкаше Себастиан.И го целуна по бузата.

Погледна Сиел.
-Спим?

-Да спинкаш ли искаш? Защо толкова спиш?

Дразнеше се.
-Да.Искам да спяяяяяяяяяяя.-протегна се към Лизи.

Тя го взе на ръце.

-Себастиян ще го преспи!

-Аз искам да играя с него.После ще го приспя.

намръщи се.
-Не искам!

-Нека, аз ще го приспя.-Лизи.

-Искам аз! Защо не мога да си играя със сина си!?

-Аз не казвам, че не можете да играете o_o Играйте си.Но можехте да изчакате докато се събуди.

Гледаше ги.
-Игра?-светнаха му очите.

-Май и той иска.

Засмя се злобно.
-Видя ли?

-Хм...Дам, видях.И то много ясно.

Слезна от нея и изтича до чаените си сервизчета, взе и мечетата си.Щеше да има чаено парти.

-Защо си пада по такива игри?

Погледна Себасътиян подозрително.

-Какво има, Сиел? Себастинан?-погледна Сиел и Себастиан, но не бебето.

Сервираше на мечетата и се радваше.Взе една панделка и го влачеше със себе си.

Гледаше го.
-Ъм...Не нищо няма.И Вие така не мислите ли?

-Не... Това е страшно...

-Защо да е страшно? =.=

Играеше си и си целуваше зайчето.