Домът на Себастиан

-Да така е. В началото и мен ме смущаваше толкова малък да имам дете... Но сега не мисля така.

-Толкова е хубаво... Наистина.

Усмихна се.

-И аз искам дете.

-Ще си имаш.

-Едва ли...

-Защо? Проблеми ли имаш?

-Не, не.Просто не харесвам никой.Ъм... Освен... ама не знам дали... тя ме обича.

-Така ли? Зщо да не те?

-Не знам... Не мисля, че ще ме хареса.

-Защо? Ти си красив.

-Де да беше всичко зависи от външния вид...

-Ти си добър? Богаташ ли иска? Ако е така не си струва.

-И според мен.Но той... Тя де е друга... Затова я харесах много.

-Хм...

-Де да имаше как да й кажа.

-Кажи и.

-Не мисля, че ще иска да знае чувствата ми.Даже тогава не знам, дали ще останем приятели.

-Хм... Искам да ти помогна, но...

-Не, аригато.Няма да кажа още сега.

-Добре. Дано да се получи.

-Дано...

Усмихна се. И разроши косата му.

Прегърна го.

Усмихна се пак.