Домът на Себастиан

Също се усмихна.

-Успокои ли се?

-Да, много.Ти ме успокояваш.

-Наистина ли.

Джони го гледаше. Искаше и той гуш. Разплака се.

Усмихна се.
-какво има, мъник? т.т-гушна го.

Спря да плаче.

Виж какво е искал?

-Искал е гуш. ^^

-Да ^_^.

Гушкаше го.

-Не е ли е сладък?

-Много.

Наду си бузките.

Стисна му бузките.
-Мн е сладък! ^_^

Пищеше.

Усмихна се.

-Ами... Да си ходим с Джони вече...

-Сега ли...?

-Да... Татко ще чака.

-Хм... Добре.Но да не забравиш да дойдеш за пиано.

-Не! Кога?

-Когато ти е удобно. ^^ Обяд може.

-Утре?

-Да.

-Супер. Дай целувка на бати. И да си ходим мъник.

Размаха с ръце. И "пееше".

Целуна бебето.
-Чао мъник.Ще ми липсвате.