Домът на Себастиан

Усмихна се.И ги взимаше.

-Сега ще си играем? Така ли миличък?

-Даа, играем си, нали миличък?

Погледна ги. И се усмихна бебешки.

-Миличък ^_^.

-Виж го само как се усмихва.

Грабчи го. И започна да го целува.

Радваше се.

Усмихна се широко.

-Ще те изям!

Погледна го. И се разплака.

-И приемат вс на сериозно.Пак се разплака.

-Недей. Как ще те изпм. После какво ще правим без теб?

Плачеше. И се згуши в него.

-Виж го как плаче.-натъжи се.

-Не плачи.-Също се натъжи.

Скри си лицето в него.

-Защо плаче? т.т

-Май му се спи. А и може и венците...

Погледна Себо.

-Сиг заради венците.А и му се спеше.

-Да.

Погледна баща си. Показа венците си.

-Ето, затова е било.

-Ой... Миличък... Така ще е докато ти излизат зъбки.

-Да, но пък после ще стане по-красив.

-Да. Със зъпче.-Играеше с него.

Искаше да спи. И да спре болката.

-Ой, миличък.Многои го обичам.

-И той те обича бати ^_^.

Усмихна се.И го целуна по главичката.

Зарадва се. Но още плачеше.

-Недей моля те!-Гушна го.

-Още плаче. тт