Домът на Себастиан

Целуна го.

Също го целуна.

-А?-Показа играчките.

-Да, играчки.Ще си играем ли?

Подскача.

Гушкаше го.И му даваше играчки.

Не можеше да вземе всичките. И се разплака.

-Не, недей да плачеш.Колко е трудно да гледаш дете.-обърна се към Арон.

Засмя се.
-Трудно е нали?-Взе го.-Виж миличък. Един по един ги гушкай.-Подаде му едно мече.

Погледна го.
-Затова ли е плакал?

-Да.

Взе мечето. И спря да плаче.

Усмихна се.
-Да, затова е било.А сега не плаче.

-Да ^_^.

Взе другото мече. И него го гушна.

-Колко си умничък.-усмихна се.

-Такъв е.-Погали главичката му.

Остави мечето. И взе друго. Първо щеше да ги гушне. И след това да ги даде и на тях да ги гушкат.

Гушкаше мечетата.

-А!-Взе мечето.-Първо той щеше да ги гушка. А след това те.

Засмя се.
-Той иска първо да гушка всички.

-Да, ама той ни ги подава.

-Не още.

Гушна всички мечета. И подаваше на Себастиян. Беше негов ред.

Взимаше мечетата и ги гушкаше.

-После съм аз. Но той ще ми ги дава да знаеш.

Радваше се.

Засмя се.
-Добре.-даваше едно по едно играчките на Джони.

Сега Джони даваше играчките на Арон.

Взимаше ги. И ги гушкаше.

-Колко е сладък.

-Такъв си е моето момченце.

Сега раздаде на всеки по равни мечета. Взе за себе си най-големите.