Домът на Себастиан

Засмя се пак. Радваше се.

-Джони?

-Виж радва се.

-На Джони ли?

Чу пак името си. И пищеше.

-Да. ^_^

-Лол.-Телефонът му звъна.-Извинявай.-Отвори телефона.-Да?

-Къде си от вчера!?

Радваше се.

Погледна Арон.

-Таъко. Ами Джони дойде...

-Джони!? Така ли? Доведи го де! Какво чакаш!

Хвана го.

Гледаше Арон.После бебето.

-Да татко ще дойдем сега си играе.

-Добре хайде! Пригответе ми колата!-Каза и затори телефона.

Погледна Арон.
-Тръгвате ли си?

-Не. След малко.

Направи тъжна физиономия.
-Защо?

-Защото татко ми се скара.

-Да, разбирам... Е, надявам се няма да ме забравите и ще ме посещавате?

-Часовете за пиано? Май ти забрави?

-Да.Ама Джони?

-Него също ще го доведа.

-Супер ^^ -усмихна се.

-Да ^_^. Ще идваме ли Джони?

Зарадва се.

Също се зарадва XD
-Йей!

Пищеше.

-Какво првиш?

-Колко е сладък така! ^_^

-Да бе. Шумен.

-Децата винаги са така.И в това им е чарът.

-Прав си. И ти си бил шумен тогава.