Домът на Себастиан

-Да, особено като яде.

-Беше гладен. И аз бих се радвал.

Засмя се.

-И аз.-също се засмя.

Свърши мама. И се разлака. Искаше още.

-Какво мъник. Не може повече.

-Защо?

-Ще е много.А той е мъничък.

-Ааа.Ами ако остане гладно?

-Така ли?

Плачеше.

-Виж плаче.

-Добре.-Отиде още да прави.

Плачеше.

-Шшт, не плачи бебо. T_T гушкаше го.

Плачеше. И смучеше пръстчето си.

Върна се.
-Ето Джони. Защо плачеш?

-Искам мам.

-Да...-Даваше му мам.

Зарадва се.

-Колко е сладък.

Размаха с ръце.

Хвана ръцете му и ги целуна.

Зарадва се. Искаше да си чуе името си сега.

-Хареса ли ти?

-Джонииии. ^_^

Изпищя! Искаше пак.

-Хей какво му стана?

-Джоооони.-погали коремчето му.

Изпищя по силно.

-Хей? Защо се дразниш на бате.

-Дразни ли се? т.т

Засмя се. Искаше3 още.

-Май не...

-Джони!!! ^_^ -целуна го.