Домът на Себастиан

-Май не му се спи.

-Не... Играе си с нас.

-Да.-погледна го.-Нещо те притеснява. Аз ли направих нещо?

-Нее.

-Ъм... Добре.

-Наистина не си.

Заспа.

-Кое?-попита тихо?

-Не ме притесняваш. Не си направил нищо.

-Ааа... Но се държеше всякаш, че съм ти направил нещо, затова...

-Не... Не се притеснявай.

Спеше.

Усмихна се. Но все още мислеше, че е станало нещо.

Погледна го с големите си очи.

Спеше. Размърда се.

Също го погледна и се усмихна. Седна по-близо до него.

Изчерви се. Но не се отдръпна. Не знаеше защо се изчервява така винаги до него.

Спеше.

Целуна го по бузата. Близо до устните.

Изчерви се повече. Но не можа да се отдръпне.

Също се изчерви и се отдръпна.
-А-аз... Се извинявам...-обърна главата си към другата страна.

-Нищо... Приятелска целувка.-Усмихна се щастливо и наивно.

Усмихна се също. Радваше се, че той мисли така.
-Да... Приятелска целувка.

Усмихна се широко.

"Колко е наивен... Колко е сладък.", усмихна се.

-Да свирим ли на пиано?

-Добре. Но да не събудим Джони?

-Няма...

-Хайде тогава.