Домъ на Loveless

-Не знам.Всеки си имаше приятел, Соуби...-натъжи се.

Той се натъжи много. Седна по-близо до него. И погали между ушичките му.
-Ще си имаш.

Хареса му много.
-Ако беше, колкото мен, щеше ли да си ми приятел?

-Да. Но нали и сега съм ти приятел?

-Да.Но в у-ще съм сам.

-Така ли?-Беше много тъжен.-Ще си имаш приятели.

-Мхм дано.-но той не мислеше така, леко си размърда ушичките.

Усмихна се. И погали между ушичките.

Хареса му.
-Харесва ми.

-Така ли?-Зарадва се много.

-Да.-хавана др му ръка.

Хареса му. И стисна ръчичката му.

Погледна го.Дръпна го малко към себе си.И се притискаше към ръката му,за да гали ушичките му.

Усмихна се. И галеше ушичките му.

Харесваше му.Бавно си затвори очите.

-Искаш ли да ти разкажа приказки?

-Приказка?-за 1-ви път някой щеше да му разкаже.-Да, искам.

-Усмихна се. Имаш ли специално пожелание?

-Не, разкажи ми ти.Но да не е от книги.

-Добре.-Реши да му разкаже за училището си. Но без да разбере той. Започна да разказва.

Гледаше и го слушаше внимателно.

Разкказваше. Разказваше за Сеймей и за себе си.

Хареса му, беше му интересно.

После за смърта му. И как се е запознал с него. И така свършваше историята му.

-Много ми харесва.Все едно е истиснки случай.