Домъ на Loveless

Усмихна се.
-Да... Но истински случай няма да има такъв край... Нали?

Кимна.
-Да.-погледна го.-Чувствам се много самотен.

-Защо?-Питаше все така тъжно.

-Не знам.Но поне ти си тук.

-Винаги ще съм до теб.

--Наистина се зарадвах.Харесва мид а чуя това.

Усмихна се.
-И аз се радвам да го чуя.

Хвана ръката му, която галеше ушите му.

-Какво? Има ли нещо? Ушичките ли те заболяха?

-Не, не ме заболяха.Много ми харесва.

Усмихна се. И го целуна по бузата.

Изчерви се.
-С - соуби!

-Какво? Само приятелски?

-Да, знам...-погледна го.Не се ядосваше, когато го целуваше, когато бяха на саме, а и му харесваше.

Галеше ушичките му.
-Може ли пак?

-Да, може.-очите му светнаха, радваше се, когато е при него.

Целуна го.

-Може ли пак?

-Да те целувам ли?-Учуди се.

-Ъм... да.Харесва ми.-изчерви се.

Целуна го.
-И на мен. Не знаеш коко съм щастлив сега.

-Наистина ли се зарадва?

-Много!

-Радвам се.Пак ще ти позволя.

-Кога?-Погали косите му.