Hospital...

-Когато говоря с детето? Или когато се държа така?

-Да!

Усмихна се доволно.
-Радвам се, че и на теб ти харесва.

-Харесва ми... Щом на бебето му харесва. Нали?-Говореше на бебето.

/Нали, ангелче?-галеше корема й.

Хареса и. Направи му място.
-Ела до нас.

-Добре.-легна до тях.Усмихна се.

Сгуши се в него.

Гушкаше я, постави едната сиръка в/у корема й.

Облегна се на него. И си затвори очите.

Галеше корема й, а с другата ръка я прегръщаше.

Заспа.

Говореше на бебето, за да не му е скучно.

Размърда се. И се събуди. Погледна го.
-Здравей...-Каза сънено.-Знаеш ли, че от както си тук вече не ме боли корема?

-Така ли? Значи и бебчо усети, че тати е тук и за това не причинява болка на мама.

-Да... Бебето разбра, че го обичаш. И не ядосваш мама.

-Мхм, той е умен.

-Да...-Звучеше изтощена.

-Изморена ли си?

-Да...

-Ако искаш пак заспивай.Спокойно, на детето няма ад ни е скучно.

-Не искам да ме гушкаш...

-Добре и те теб ще те прегърна.-прегърна я.И галеше корема й.

Отпусна се.

Усмихна се.