Hospital...

-Да, е ще чакаш. За хубавото се чака. ; )

-Да.-Усмихна се също. Огледна се.

-Нещо ли тръсиш?

-Ох, да сока си.-Намери го. И се протегна на го вземе.-Ти искаш ли нещо, забравих да те попитам.

-Не, благодаря ти.

Взе си сока.
-Ох даже ми е трудно да се протегна.-Засмя се.

-Оу! Извинявам се много! Аз трябваш да ти подавам сока.

-Не. Не го казах, за да се почувстваш зле. Просто споделям с теб.

-Да, знам. Но аз не се сетих. Съжалявам много.

-Нищо. Успокой се. Ако занех нямаше да кажа нищо.

-Нищо. Другият път и аз ще се сетя. : )

Усмихна се.
-Благодаря ти.-Отпи от сока си.

-Искаш ли нещо друго?

-Не.-Облегна се. Много и се спеше.

-Ъм... Аз да те оставям да се наспиш.-усмихна се.

-Стой до мен, докато спя.

-А... Ъм, добре.-усмихна се. И седна на столчето.

-Не искам да съм сама.

-Да. Ще стоя при теб.

Усмихна се.
-Благодаря ти.

-Няма проблем.-усмихна се.

-Ще ми хванеш ли ръката?

Изчерви се. Такуя щеше да ги има в предвид. :icon_laugh:

-Д-добре.-хвана ръката й.

-Като си тръгнеш, нали пак ще ми се обадиш?

-Да ще ти се обадя.-усмихна се.