Градината~

-Да. Защо ме наричаш "Рука-сан"?

Ник го погледна.
-Нали не искаш да си ми следващата жертва?

-По-скоро ти трябва да се притесняваш да не станеш моя жертва.

-Ами доколкото знам тава е името ви.

-Името ми е Рука, не, "Рука-сан."

Погледна го ядно.
-По-добре дръж си езика зад зъбите си...

-Ъъъ... Ник, Шики...

-Или какво ще вземеш да се разплачеш ли?

-Ако не ви харесва "Рука-сан" тогово няма да ви наричам повече така,Соуен-сама.

-Кайн!-Удари го леко по ръката.-Ние сме приятели.

-Не.-Той го удари.

Разтърка с ръка удареното място.Изправи се и скочи върху него.Започнаха да се боричкат.

-Не съм казъл,че не сме приятели Соуен-сама.

Тя го погледна и го ритна по крака и тръгна.

-Убих семейството си теб с лекота мога да те убия, ако още веднъж се увъртая до Рима-чан ще те убия.

-Да не мислиш,че ме интересува какво казваш?Ще правя каквото си искам.

-Соуен-сама!-Настигна я и я хвана за ръката.-Какво си мисите,че правите?

-Мисля, че те удрям. А стига си меричал така!

-Не няма.-Той дръпна Рима и тръгна към другата пейка.

Отново дръпна Рима към себе си.
-Ти ли ще ми кажеш?

-Добре Рука-сан.

-Добре така е по-добре Акатски.

-Ще се успокоите ли?

-Не!

-В никакъв случей няма да се успокоим!

-Ще ида да видя Канаме-сама.

-Да добре ще е, той мрази да чака! Чао, до после.