Градината~

-Среща!? Защо!?

-Ами има толкова много хубави момичета,които искат да им се обърне внимание,а и аз имам свободно време.-продължаваше да говори провлачено.

Повдигна едната си вежда.
-Добре...-Пусна го.

-Да не би да ревнуваш бабче?Спокойно има достатъчно от мен за всички,няма да те забравя изцяло.

Въздъхна.
-Ако ме забравиш, има очилаткото от дневната смята!

Ухили се широко.
-Ами разбира се.Той е сравнително умен.За човек.Ще ти прави добра компания.

-Да.-Усмихна се нервно.

-Нали знаеш,че се шегувах?

-Не!-Каза сърдито.

-Тцтцтц.Е какво да правя?

-Нищо!-Каза ядосано.

-Това значи ли,че няма да получа целувка?

-Незнам... Зависи каво ще направиш...

-Значи е най-добре направо да си я взема.-Наведе се и бързо я целуна.

Беше доволна. Отвърна на целувката му.

Притисна я в себе си.

Прегърна го.

Подпря челото си в нейното.

-Мразя шегите да знаеш.

-А пък аз обичам да се шегувам,да знаеш.

-Шегувай се с друг.

-Ама никой друг не реагира като теб.

-Да знам, за това направи на тях.

-Не си забавна.-и я целуна отново.

-Ако съм такава всички ще ми се качат на главата.