Градината~

-А, да утре... Нали беше събота и за това ^^"

Ухили се широко.
-Годинките оказват своето влиание.

Смени песента.

Погледна го.
-Хм... Май си прав.... И сиг не искаш да те видят с възрастен вампир като мен.-Тя взе чантата си тръгна.

Хвана ръката й.
-Щегувах се,Бабо.

Слушаше Металика.

Удари го с чантата.
-Дразнещ си...

-Благодаря.

Стана и си тръгна.

Въздъхна.
-Подлудяваш ме!

-Точно за това ме обичаш!-пошегува се.

Изчерви се.
-Д-да обичам те... Ти си ми добър приятел, може да се каже най-добрия...

-Да.-Усмихна се тъжно.

Забеляза това. И да признаваше той не разбираше или не искаше. Вече беше пробвала 2 пъти. Усмихна му се окуравително.

-Значи вече ти мина!А Бабо?

-Ти си баба!-Отказа се от намеренията си.

-Всъщност аз се надявах да съм Прадядо ама какво да се прави.

Въздъхна. Как може да е така безразличен? Дръпна го да седне до нея.

-Скъпа по внимателно не е нужно да ме разкъсаш има достатъчно от мен.-Хилишеше.

-Да те разкъсам?-Тя не разбра.

-Шегувах се.

-Не те разбирам...-Звучеше въпросително.

-Няма значение.

-Добре...-ПОгледна го. Отвори устата си да му каже нещо, но се отказа...

-Какво има?