Градината~

-Ъъъ...това...-Замисли се.-А, нищо.

-Сигурна ли си?

-Д-да.-Каза не сигурно.

Сви рамене.
-Добре.

Облегна се на дървото. И мислеше как да му обясни, за да разбере най-накрая.

Погледна небето.
-Обичам огъня.

-Не. Не ми е полезно за койата.

Усмихна се.
-Обичам Силните характери.

-Да не си се напушил или напил?

-Не.Просто...Незнам...

Въздъхна. Застана пред него.-"Каквото ще да стане!"-Целуна го.

Целуна я.После се сети нещо отдръпна се и се начумери.

-Извинявай. Аз не помислих...-Изправи се и тръгна към предния двор.

Хвана ръката й.
-Подяволите Ръка.Защо го правиш?Знаеш какво изпитвам но продължаваш да си играеш с мен.Защо?

-Не си играя...-Обърна се към него.-Очите и бяха влажни. Стискаше се за, да не заплаче.

-Рука.Не искам да бъда заместител.Не искам да съм втората възможност защото първата не е пожелала.

-Ако говориш за Канаме... Никога не е бил цел за мен, защото никога нямаше да се получи. Да вярно е обичам го, може би ще го обичам до край. Но и ти никога не си бил резерва... Тук има куп мъже за заместник, защо точно ти да си?

Поклати глава.И се отдръпна от нея.

Погледна го.
-Защо така мислиш?

-Защото ти сама го каза.Винаги ще искаш него.Назависимо дали си с мен той винаги ще е първият избор.Ако си с мен няма да е,защото искаш мен,а защото той те е отхвърлил.Не съм такъв мазохист Рука.Да си с мен по този начин ще е по зле от това изобщо да не си с мен.

-Не те използвам! Може би ще го обичам... Но това не значи, че теб не те искам... Вече той не ме интересува...

Засмя се,но този смях не достигна очите му.
-Обичаш го,но не те интересува.-Поклати отново глава.Отстъпи назад.

-Защо да те лъжа, че не го обичам. Той никога ням да е с мен, това вече не ме интересува.

-И по-добре и недей да лъжеш.Не лъжи нито мен нито себе си.Нищо няма да се получи.

-Добре...-Не искаше толкова бързо да се откаже. Но и не искаше да насилва повече нещата.