Градината~

Седна на пейката и затвори очи.Не знаеше какво да мисли.

Тя тръгна бавно към общижитията.

Искаше да я спре,но не беше достатъчно силен да се пребори с всичките чувства,съмнения и страхове.

Тя сеодалечи, но не много. Съжеляваше, за това.
-Иобщо не трябваше... Вече напълно го изгубих, дори като пряте.

Въздъхна.Отвори ичи и отиде до нея.Прегърна я през кръста и подпря брада на рамото й.
-Аз съм един голям идиот нали?

-Не. Аз съм идиота.-Усмихна се, че той е тук.

-Не аз съм идиота,защото знам,че никога няма да изпиташ към мен това което изпитваш към него,или което изпитвам аз към теб,знам че след това само много ще ме боли,но не мога да те пусна.Просто не мога.И дори за миг придпочитам да си до мен.

Усмихна се по широко.
-Може би... Но те обичам и искам да съм с теб, защото те искам, а не защото си резерва.

Притисна я силно към себе си.

Хвана ръцете му и погали пръстчетата му.
-А кой знае, може би някой ден ще те обичам повече от нрго и отколкото ти ме обичаш. И вярвам, че ще дойде този ден.

Затвори очи.
-Надявам се.

Обърна се към него и го прегърна.
-И аз се надявам, че някой ден ще ми повярваш.

Усмихна се.
-Кой знае.Може би някой ден.

Усмихна се.
-Надявам се.

Целуна я леко по устните.

Усмихна се и му отвърна по същия начин.

Погали косата й.
-Отдавна исках да направя това.

Уснихна се.
-Защо не го направи?

-Шегуваш ли се?Твърде млад съм за да умра.А ти определено щеше да ме убиеш.

Засмя се.
-Толкова ли съм лоша?

Щипна нослето й.
-Може би.

-О, не. Изградила съм лоша репутация.

-E ако това те успокоява моята е по-лоша.-засмя се.

-Не е така... Ти си имаш фен клуб.-Засмя се.

-Дааа.Желко,че не е колкото на Айдо,но все пак ще имам различна среща всеки ден за известно време.-каза провлачено.