Градината~

Гледаше тъжно.Защо трябваше да е такъв страхливец когато ставаше въпрос за Рука?

Усмихна се тъжно.
-Ъ... аз се извинявам за онзи...

-Не вината беше моя.

-Както кажеш.-Тя се исправи. И си удари носа на гърдите и.

Инстиктивно хвана раменете й с ръце да не би да падне.

Тя се изчерви. Погледна го. Усмихна му се.

Също й се усмихна."Обичам те."

Тя го прегърна.

Гушкаше си я.

Тя се изчерви.
-Извинявай...

Усмихна й се.

Тя се отдръпна...

Чувстваше се неловко.

-Ъм...-Взе чантата си.

-Ще тръгваш ли?

-Ем... Мисля, че ти досаждам...

-Не.Тази Събота не успяхме да се разходим из града какво ще кажеш утре?

-Добре...-Опитваше се да не гледа към него...

-Може да поканим и Ханабуса и да сме като в доброто старо време.

-Да... А сестра му...

-Да малката ми Алекс.

Шимизу се разхождаше.Търсеше хубаво голямо дърво под чиято сянка да седне и да слуша музика.

-Ем тогава до събота...

-Няма ли и утре?

Намери това което търсеше,седна и наду силну музиката.