Градината~

-В какво се забърках.

-Ако не си доволен, може да оставиш тъкмо сме в началото още =.=!

-Подяволите не съм казал нищо такова.

-Защо се чудиш тогава... Има ли значение?-Прегърна го.

-Не.

Целуна го бързо.

-Аз трябва да тръгвам.Трябва да посетя Канаме сама.

-Добре.

-Ще се видим после.-целуна я отново и тръгна.

Бяха тук.


-Уоу!!!Тук наистина е страхотно!

-Наистина о.о! Лол...

-Да и аз не знаех.-Засмя се.

Беше широко усмихната.Изтича до един розов храст.

-Лол... Колко е сладка.

-Хм? Да.

Подскачаше щастливо.
-Виж колко много рози!!!

-Да.

-Не харесвам рози.

-Аз харесвам.Както и другите цветя.-каза щастливо.

-Увяхват бързо...

-Вярно,но и аз ги предпочитам неоткъснати.

-Момичета...

Отиде до нея.
-Момчета, от нищо не разбирате.

Намръщи се на Виктор.
-Ти какво мислиш?-попита Кай.


-Ами...нищо?

-Той също не харесва!

-Харесва!!Нали?


-Аз.....

-Не!-Дръпна го.

Дръпна го към себе си.
-Мой си е пък.

-И от къде? Той да не е някаква вещ?