Общежитието.

-И аз!

Легна в/у гърдите му.

Усмихна се. Опитваше се да се успокои. Но се сещаше за Фей. И, че може да е с онзи проклет блиндин.

Погледна го.
-Какво има? Защо не ми казваш?

-Хм... Фей... Дали е добре.

-Сигурно.-изправи се.-Иди и я виж, ако искаш.Аз мисля да се разхождам.-тръгна към вратата.

-Джулия.

Спря се за секунда, без да се обърне към него и излезна от стаята.

-Ъх!-Ритна стената.

Излезна и от академията.

Тръгна след нея.

Вървеше към града и се засмили.

Настигна я.
-Джулия!

Обърна се към него.
-Какво има?

-Къде отиваш!?

-Тръгвам си.Не ме обичаш така, както преди.Знам, че обичаш и Фей.А аз исках в сърцето ти място само за мен.Тръгвам си, защото не искам да ме изоставиш някой ден.Не искам да ме нараниш...-прегърна го от кръста.-Довиждане.

-Джулия! Обичам те! Към Фей чувствам друго. Далеч по-различно от любов... Може да се каже възхищение.

-Тогава й се възхищавай, но не мога да те гледам как се влюбваш в нея.

-Не се!

Отдръпна се от него и отново тръгна към града.

-Джулия! Тя ме...-"Не ме мрази!"

-Много добре знам какво чувстваи тя към теб!

-От къде?

-Аз... Няма значение от къде знам.-замисли се."Не мога да повярвам, че го оставям така на Фей.Но, ако научи... Дори няма да иска да ме види."Погледна го и изведнъж се разплака с глас.Облегна се на едно дърво и се свлече надолу.

-Джулия!-Гушна я.