Общежитието.

Плачеше.Също го гушна.
-Моля те не ме мрази.-изтри си сълзите.

-Не те мразя.

-Да, поне сега.

-Никога няма!

-Наистина ли?-хвана ръката му.-Каквото и да направя?

-Да.

Целуна го по бузата.

Усмихна се.

Тя също се усмихна и се облегна на дървото.

-Успокои ли се?

Повдигна раменете си.
-Аз си бях спокойна.

-Не успокои ли се от всичко това?

-Ами...-постоя малко без да каже нищо.-Да.

Целуна челото и.

Усмихна се съвсем леко.

-Какво ти има?

-Нио ми няма.Какво да ми има.

-Сърдиш се нали? Не мога да кажа, защо чувствам нещо към Фей, след като те обичам!

-Аз искам да знам защо.

-Но не знам.

Погледна го.
-И Фей те харесва, аз знам.

-Не! Тя ме мрази!

-Не е вярно.Като ме видя изобщо не се зарадва.

-Ами... Може... Тя не харесва никой.

-Да особено мен.Спайк... Не искам да ме изоставиш някой ден.... Знам, сега ще се ядосваш.