Общежитието.

-Вярвам ти.-усмихна се.-Съжалявам и за моята реакция, но без това те ревнувам от нея и като ви видях така.

-Тя... Тя ме целуна... И просто не можах да устоя.-Казваше и истината. Нямаше нужда да я лъже. Особено, когато беше всичко ясно. Дори и да не беше пак нямаше да я лъже...

-Да. Кой мъж би устоял?-каза едвам с усмивка. Всичко беше ясно, но все пак го ревнуваше.

-Да... Извинявай отново.-Гушна я и отново я целуна по челото.

Гушна го от врата.
-Прощавам ти.-засмя се. А тя го целуна по носа.

Усмихна се.

Също се усмихна.

-Чувствам се виновен!

-За кое? За това преди малко?

-Да.

-Спокойно. Опитвам се да го забравям. Не се чувствай виновен. Както казах преди малко, кой мъж би устоял.

-Да, но аз трябваше.

-Но щеше да е трудно, нали? Все пак си мъж. Не разбирам мъжете защо трудно остояват.-засмя се.

Засмя се също.
-Не ме карай да ти разкажа някои уроци от биологията.

Смееше се.
-Мхм.-гушна го по-силно от врата.-Тогава не се тревожи, че не си устоял.

-Няма.-Целуна я по нослето.

Фей влезна в стаята си. Хвърли се на леглото. И се разплака.

Усмихна се.
-Държах се грубо, нали? И към Фей се държах грубо.

-Малко, но... Нека...

Плачеше. Искаше да се махне от тук. Умираше като ги види заедно.

-Защо ми казваш 'малко', след като ти се казва 'Да, така е.' >_> Ще поговорим с нея.

-Не аз няма... Не мога да и причиня това...

Изправи се. Взе бутилка уиски. И излезна от стаята си.

-Не, Спайк. Ще отивам.-тръгна към вратата. И излезна.

-Добре...

Вървеше към изхода. Смяташе да покара малко /еmektari/ кораба си.

-Фей.-настигна я.-Това за преди малко. Държах се грубо. Симумасен.

-Моля? Аз съм виновна. Защо ми се извиняваш?

-Да. Т.е. не. В мисъл аз се държах грубо за това се извинявам. Ядосах се, но какво ли може да стане от една... целувка?

» Общежитието на Нощната Смяна
» Общежитието на Дневната Смяна