Общежитието.

-Да... Една целувка...

-Да.-усмихна се нервно.-Къде отиваш?

-Махам се от тук за ден-два.

-Защо? Заради мен ли?

-Не... Заради Вишъс!

-Вишъс? Защо?

-Той е тук! Учител е!

Намръщи се.
-Не знаех. Иначе нямаше да съм тук. ДОбре, че вече знам.

-Ще си ходиш ли?

-Не знам. Сиг. Но със Спайк.

-Добре.-Отново тръгна към изхода.

-Къде отиваш? Не си отивай. Спайк... Няма да иска да си тръгнеш.

-Но трябва!

-Не, не трябва. Защо да трябва?

-Тук дойдох, за да ходя във Франция... Не да остана в Япония...

-Да... Но говори и със Спайк. Той ще иска да говори с теб, преди да тръгнеш.

-Хм... Защо да го направя?-Каза без да се обръща към нея.

-Той... Той ще иска да говорите.

-Какво ще ми говори. Това, че колко много те обича?

Опита се да не се усмихна. Защото обичаше да чуе колко много я обичаше Спайл. Но не се усмихна.
-Не... Няма да каже това.

-Добре... Викни го... Да говорим заедно!

-Добре. Заедно да говорим.-отиде в стаята.-Спайк? Ела.

-Какво има?

Чакаше ги. И едвам държеше сълзите си.

Хвана го за ръката.
-Да говориш с Фей. Искала е да отива във Франция.-дръпна го и когато бяха при Фей, му пусна ръката.

Погледна ги. И отново се обърна към вратата.
-Слушам те Спайк.

-Ъм... Виж Фей... Аз...