Кабинетът на Канаме

Тук.

Канаме чакаше Кайн.

Почука на вратата и влезна.
-Канаме-сама.

-А. Влез.

Отиде до бюрото му и зачака.

-Искам да говорим за новия учител. Какво да првавим? Ичижо го няма когато ти трябва.

-Ичиджо май е при дядо си.А за новия учител му нямам доверие.

-Аз също. Вече... Трябва да се консултираме с директора.

-Смятате ли,че има смисъл.С цялото ми уважение,но директорът едва ли е...кхм...как да го кажа способен да се справи?

Погледна го.
-Не е желателно да се говори за директора по такъв начин! Той е способен на много неща, които и не можеш да възразиш.

-Моля за извинение.Не исках да прозвучи така.

-Добре. Но те извинявам само, защото си моя дясна ръка!

-Благодаря канаме-сама.Ще направим каквото искате.

-Хм? Извиках учителя. Да се погрижим.

Вишъс почука на вратата.

-Разбира се.Веднага.

-Влезте.-Облегна се на стола.

Влезна.Погледна Кайн, а после Канаме.

Стоеше отстрани на бюрото на Канаме и наблюдаваше новодошлия.

-Ъм... Сенсей. Каъв беше цирка в час?

-Не знам за какъв цирк говорите.Аз влезнах в нормален час, за да преподавам.Не да слушам какво говори госпожица Валентайн.

-Хм.-изръмжа в отговор.

-Но... г-це Валентайн едва ли би скочила така?

–Аз не съм тук, за да й направя нещо.Нито пък съм тук, точно заради нея.Аз съм учител и ще продължа така.

Не знаеше защо,но не му вярваше,но си замълча.