Кабинетът на Канаме

-Супер! Тогава до довечера ваша милост. Сиг Канаме има да пита неща...

-Хм?-Погледна я страно.

-Тук няма да пострада никой! Ако някой пострада ще знам от теб и от Айдо може би.

-Добре.-Каза весело.


Сви рамене.
-Може.

Целуна ръката и. И отиде до Канаме.
-Тази стая никога не оставба без хубави жени. Никога не се изпразва.

Погледна Виктор.

-За това внимавай...-Обърна се към Виктор.-Реши да се появиш. Ти защо си тук?

Реши да намери Кайн и да му подосажда малко.


Сбърчи нос.Все едно щеше да го слуша.

-Ами... Бутнаха ме и паднах тук. Имам наказание и мисия.

Погледна момчето. Беше сладък.

-Хм? Днес много страни хора са тук.

Тръгна.


-Не мисля,че можем да бъдем класифицирани като хора.Поне аз де.-"Паднал тук?Това е почти странно?" XD

-Ами... Лично баща ми ме бутна. Не, че го искаше... Бутнаха ме от един облак... Където имат бази старците... Моите стари учители...

-Ангел ли си?



-Да... Извинете. Не сме хора...

Погледна Виктор.Лицето й беше безизразно,но й беше интересен.Не приличаше на ангелите,които беше виждала.

-Ами... Наказаха ме... Не трябваше да лягам с жените след като ме предопредиха 5 път... Но пък не можах... А и пих много кръв... ^^".

-И вампир?

-Тук е забранено. Но аз няма да съм толкова спокоен като старците.

-Женкар ангел при това вампир?Интересна комбинация.-промърмори си.

-Какво? Майка ми е вампир... Ще се учудиш като чуеш, че брат ми е демон!

Сви рамене.
-Възможно е.

-Да. Видя ли!

Обърна се към Канаме.
-Може ли да тръгвам?

-Да.

-И аз искам.

-Благодаря.

-И ти.

-Хайде момичета! Помогнете ми. Разведете ме из академията.-Прегърна ги през раменете.

Изпита странно усещане,но запази безизразно изражение.Отблъсна ръката му.
-Само не прави това отново,за да не си загубиш ръката.

-Едва ли... Аз съм Ангел.

-Вече не си...

-Все тая.-погледна Елрейн.-Ще тръгваме ли?

-Да. Ела и ти. Тъй като Акатски-Семпай го няма аз се заемам с вас.

-Довиждане Канаме-сама.

-Довиждане. А! За Виктор... За сега ще му даваме стаята на Ичижо.

-Да Канаме-Сама.-Изведе ги вън.