Някакво заведение

Тук.

Бяха тук.

Заведи я до една маса и й дръпна стола да седне.

-Благодаря.-Седна.

Настани се на стола срещу нея.Усмихна й се.

Тя си поръча вино.

Поръча си същото като нея.

-Червено е... Може да мина вместо кръв.

Сви рамене.
-Предполагам.Позволи ми да одбележа,че изглеждаш чудесно.

Изчерви се.
-Благодаря. Ти също изглеждаш... Чудесно.

-Едва ли.Дори и да искам не мога.До теб всичко губи вида си.

Изчерви се повече.
-Хм... Не знаех, че знаеш такива думи.

-Ами не ги използвам често предполагам.

-Ами май откакто пораснахме се отдалечихме един от друг.

-Предполагам имаше прекалено много неща които ни пречеха.Не мислиш ли,че е крайно време да бутнем и последните прегради?

-Да...-Изчерви се. И следе глава към пода.

Хвана ръката й през масата.
-Виж не искам да те карам да правиш нещо,но нали знаеш,че съм до теб и можеш да ми вярваш?

-Д-да... Вярвам ти...

-Просто преди си споделяхме и винаги бяхме заедно.-усмихна се при спомена.-Какви времена.

-Бяхме малки. А и ти беше първият, на когото казах, че съм влюбена в Канаме... Разчитах на теб... И знам, че никога няма да ме разочароваш.

-Дааа...поне се надявам,че не съм те разочаровал прекалено много и че няма да го правя в бъдеще.

-Няма.-Изправи се. И го целуна по бузата.

Усмихна й се широко.

Седна. И им донесоха поръчките.

Намръщи се.Не му хареса как я гледаше сервитьорът. Ревнуваше.