Някакво заведение

-Не ме разбирай погрешно.Просто мисля,че тогава се държах грубо.Това е.

-Да. Беше много даже...

-Просто съжалявам за тогава.И се надявам да ми простиш.

-Аз вече го заправих.-Усмихна се. И му погали лицето.

-Добре.Тогава само да те предупредя от сега скъпа.Да знаеш,че съм много ревнив.

-Хм? Аз също. Но не го показваше преди...

-Ъм какво да кажа.Показвах го но така че ти да не разбереш.

-Нямаше ли да е по-добре да ми го кажеш?

-Ами не мисля,че ще ти хареса.

-Защо не?

-Обикновенно жените намират ревността за липса на доверие.

-Да. Но преди аз да ти кажа можеше да да ми кажеш, че ме харесваш... Защо чака толкова?

Наведе глава.
-Казах ти.Знаех и още знам за чувствата ти към него.Също така знаех и че страдаш и не исках да усложнявам нещата.Рука нсичко което някога съм искал е било да бъда част от живота ти.Независимо като какво прост да съм до теб и да правя каквото мога за да ти помагам.

Хареса и това. Усмихна се.
-Винаги си бил част от живота ми. Беше най-добрият ми приятел. Най-важно: беше винаги до мен, когато страдах за Канаме-Сама, когато не го интересуваше какво ми е.

-И ще продължа да бъда до теб независимо от всичко.-каза твърдо и решително.

Усмихна се.
-Благодаря ти.-Изпи до дъно виното.

Отново отпи малка глъдка.

Седна до него.
-Вече не искам да съм далеч от теб.

-Ъм добре.И аз не искам.

-Кога ще ходим в луна парка?

-Когато кажеш,Луничке.

-Сега.

-Добре.За теб всичко.

Усмихна се.
-Да се качим на гондолата?

-Добре.Щом това е което искаш.