Улиците /Коноха/

-Добре ли си?

-Да...

-Добре.

-Искам и аз тренирам!

-Не, не можеше сега.

-Знам!-Нмръщи се.

-Когато се възстановиш. Но не прекалвай.

-Да. Няма.-"Но обещах на Итачи. И как ще нападнем и завладеем Коноха =.=?"

-Благодаря ти.-усмихна се.

Също се усмихна.
-Благодаря ти.

УСмихна се.

-Много си усмихната.

Засмя се.
-Да.

"Как може да се усмихва. Защо аз не мога да се усмихвам толкова често?"

-А ти защо не се усмихваш?

-Аз ли... Няма на какво или на кого...

Натъжи се.
-Може да сме приятелки.

-Наистина ли!? Ти си ми първатя приятелка в КОноха ^_^.

Усмихна се.
-Радвам се. Ще е забвно да имам приятелка като теб.

Усмихна се.
-Аз също.-Добре, че не беше лоша. И не прилича по това отношение на Итачи и Саске.

-Когато се почувстваш по-добре може да излезнем.-усмихна се.

-Сугой! Благодаря ти.

Усмихна се.
-Няма проблем.

-Тук в болницата е ужасно.

-Аз съм свикнала и не мога да се оплаквам.-засмя се.