Улиците /Коноха/

***
Сутринта.
Събуди се. Огледа се. Нямаше никой.

Саксе влезна в стаята, за да види дали се е събудила.

-Добро утро.-Каза притеснена.

-Ъм... Добро да е.Аз... Влезнах тук, за да... За да...-огледа се.

-Да?-Погледна го люопитно.

-Да гледам дали Какаши-сенсей е тук.

-Няма го...-Каза все още отпаднала.

-Да, знам... Забелязах.

-Да...-Опита се да стане. Трябваше да тренира.

-Не.Трябва да лягаш.

-Но...-Не можеше да му каже, че ще тренира. Щеше да разпитва защо.

-Мен ме сложиха отговорен за теб, така че ще лягаш.

-Така ли? Ам... Д-добре... Но ти ще изостанеш от тренировки?

-Не, няма.

Какаши отиде при тях.
-Събуди ли се, Риса?

-Да Какаши-сан.-Усмихна му се.-Отивате ли на тренировки?

-Да.-викна сестрата.-Разбрахме се, че ще стоиш при нея, нали?

-Да, Какаши-сама.-усмихна се любезно.

-Блягодаря ви.-Погледна Саске.

-Няма нищо. Е, хайде да тръгнем Саске.

-Да.-също я погледна.

-Чао. После ще дойдете ли да ме вземете от тук?

-Дааа, ще дойдем. Довиждане.

Тръгнаха.

-Да. Довиждане каза тихо.

Сестрата й се усмихна.

Усмихна се също.
-Харесва ли ти да си сестра?

-Да, обичам професията си.-усмихна се.

-Това е готини ^^. Какво означава да обичаш нещо... А не някого? Дали брат ми обича да е шиноби? А обичали личност, колкото работата си?