Имението Фантомхайв

Отиде при него.
-Да, милорд?

-Донеси ни шака. Ще играем със Себастиян.

-Със Себастиан?-усмихна се.-Добре, милорд.-донесе шах-а.

Сесбастиан се зарадва.

-Кой цвят искаш да си миличък? Благодари на Себастиян, Себастиян.

Погледна Себастиан.
-Благодаряяя.-после взе на ръце черната пионка и то на царя.

-Това е моят цвят.

-Ама тати аз искам да играя с това.

-Аз искам също...

-Татии един път аз?

-Но защо?

-Добре тати.-подаде му пионката. Беше в добро настроение => и той беше добър.

-Не, не... Ти играй с тях.

-Не, тате.-взе бялото.-Да играем.

-Не, не ти вземи...

-Оф тати.-взе отново черното.-Играем?

-Да.-Засмя се. И го целуна по челото.-Хайде да ги подреждаме. Ти подреждай да те видя миличък.

Подреждаше, както намираше. Само топ-а и царя бяха на място и то, защото беше запомнил един път от Сиел.

-Не миличък не така.-Взе една пиьонка.

-Как тати?-гледаше към ръцете.

-Ето така.-Подреди му ги. Подреди и своите.

-Защо така, тати?

-Защото така се подреждат, анали Себастиян?

-Да, милорд.-усмихна се.

-Аз ще започна тате.

-Добре миличък.

Започна с коня. Не направи "Г"