Имението Фантомхайв

Намръщи се също. И тръгна към входната врата.

Погледна след него и се намръщи. Настигна го.
-Не исках да кажа това.

-Но го каза. Няма значение...-Излезнаха вън заедно със Себастиян.

Излезна след тях.
-Не довърших. Стига, знаеш, че нямаше да кажа това. Ще натъжиш и Себастиан в рождения му ден.

-Защо? Има ли повод да го натъжа? Не. Влизай про гостите. Ние ще сме тук със Себастиян.

-Добре.-влезна вътре.

-Мама защо влезна вътре?

-Ще се занимава с гостите.-Отиде в задната градина и седна на един стол и го облегна на гърдите си с лицето към него.

Сгуши се в него. И се усмихна.

-Нали бях лош?

-Такъв си, тати.-оплези се.

-Така ли?-Засмя се.

-Да.-също се засмя.

Въздъхна. И се облегна назад. Сега беше по-спокоен.
-Хайде, само аз ли ще ти разкажа приказки и ти ми разказвай.

-Каква приказка да ти разкажа, тати?

-Коя приказка ти харесва?

-Имам много любима, но искам аз да измисля една.

-Добре. Хайде измисли за тати една.-Облегна се удомно назад.

Започна да му разказва приказка, която си измисляше.

Слушаше го и си затвори очите.

Погледна го. Помисли си, че е заспал. Целуна го по бузата и спря да разказва, защото беше свършил.

Усмихна се.
-Свърши ли?

-Да. Ти не спиш?

-Не. Слушах те.

Зарадва се.
-Хареса ли ти?

-Да. Много.