Имението Фантомхайв

-Да, тати. Ти понякога се караш.

-Защото не слушаша.

-Слушам. Аз съм послушен.

-Защо лъжеш?-Стисна му бизките.

Разсърди се.
-Аз не лъжа!

-Ето пак си лош?

-Не съм лош.-разсърди се.

-Но си инат.

-Да.-само с това се съгласи.

-Значи си и лош.

Лизи отиде при тях. И целуна Себастиан по бузката.

-Аз не съм лош.-усмихна се на Лизи.

-Няма да те спасии.

-Какво има? Защо да си лош, миличък?

-Тати ми вика, че съм лош мами.

-Ето, издаде ме.

-Това не го прави лош, нали ангелче?

Кимна. После погледна Сиел.
-Ама ти така ми викаш, тати.

-Лизи защо го глезиш? Няма да е глезльо, а грах Фантомхайв.

-Той няма да е разглезен.-усмихна се.

-Не съм.

-Не мисля така.

-Сега е дете, затова така прави.

-Сега е дете, но някой ден ще порасне и ще подължава да прави това.

-Тогава ще порасне и ще осъзнае.

-Осъзнаваш ли какво казваш. Тогава ще е по-зле.

-Добре, но сега аз не го глезя.

-Да. Но попринцип го правиш!-Намръщи се.-Ккаво ни става! Мразя семейния живот! Виждаш ли какво правим!?

-Да, караш ми се. Ако знаех, че няма да ти хареса...-намръщи се.-Както и да е,