Ателие

Тук.

Бяха тук. Остави я в/у дивана.

Беше в безсъзнание.

Стояха до нея.

Събуди се.
-Хм? Къде съм?

-Събуди се.-усмихна се.

Миако се приближи до нея.

-Не! Не съм уряла толкова млада нали!?

Изабела се засмя. И се усмихна.
-Не, не си.

-Не съм ли!?

-Не. Добре ли си? Как се чувстваш?

-Добре се чувствам. Ти не си ли Шинигами? Не дойде ли за мен?

Засмя се.
-Не, скъпа.

-Ух!-Отдъхна си.-А коя си?

-Ъм... Бих искала да ти предложа за моедел... Имаш хубаво тяло, дълги крака. Но разбира се първо си помисли!

-Не. Аз не мога... Благодаря за предложението, но не...

-Защо не?

-Защото се готвя за изпитите за колежа... А и майка ми няма да ми позволи.

-Ооо... Лошо! Ами... Добре. Но все пак, ако си промениш решението, мини от утк.

Араши седна на един стол.
-Хеей, но това е важно. Търсим модел за училищния фестивал. А и ти имаш страхотни крака, страхотна фигура...

-А това ли е било? Защо не ми казахте по-рано?

-Значи ще приемаш?-попита радостно.

-Шегувате ли се? Естествено, че не.

-Защо?!-Араши се намръщи и попита ядосано.

-Имам изпити...

/иЗпити/
-Тези изпити толкова ли са важни?!

-Естествено! Съжелявам.-Изпртави се и тръгна към изхода.