Ателие

-Ха!-намръщи се.

-Хей!-Миако тръгна след нея.

Изабеля я хвана.
-Стой, Миако.

Излезна и тръгна към стълбите.

-Ама...!-тръгна след нея.-Каролин!

-Каролин?-Обърна се към нея.

-Аз съм Миако. Моля те, помисли си пак.

-Няма какво да мисля Миако. Имам изпити... И са важни... Нямам време за това.

Натъжи се.
-Добре, Каролин. Довиждане тогава...

-Довиждане!-Тръгна горе и изпусна бележника си без да разбере.

Погледна земята. Видя бележника й и я взе.
-Каролин! Чакай!

Не я чу. Беше тръгнала към уличката.

Отвори бележника й и видя снимката на Хиро.

Влезна в ателието.

Джордж също.

Тръгна си.

Седна на стола.

-Здравей, Джордж! Намерихме модел!-каза Миако.

-Така ли?

-Да, но все още милси, защото има и изпити.-подаде му бележника й.

-Значи не е сигурно?

-Да. Говори с нея, ако искаш.

Гледаше бележника й.
-Да.

Миако се усмихна.

-Утре ще оправя нещата.

-Йей, Джордж! Обичам те!

-Добре. Сега да се захванем за дрехите.

-Добре!

Премести се в др стол.

Рисуваше.

***
Утре. Тръгна към у-щето й.