Имението Фантомхайв

–Да, вярно. Ще дойде, милорд.

Лизи позвъня на вратата.

–Ритсука?-Искаше и той да дойде, но не казваше.

–Не знам дали ще дойде, милорд, знаейки, че му се дразнете. Извинете ме за момент.-отиде да отвори вратата.

Лизи влезна.
-Къде е Сиел?

Разкашля се.
„Аз ли съм причината да нямам приятели?”

–Да, тук е.-бяха в стаята му.

Лизи отиде при Сиел и го гушна.
-Как си?

–Болен. Защ не дойде? Къде е Ритсука?-Попита сърдит, за да не се разбере, че иска и той да е тук.

Погледна Сиел.

-Не го искаш, и му казах да не дойде.

–Не съм!-Каза сърдит.

–Ти не го изгони, но той разбра, че не го искаш.

–Не е така!

–А искаш ли го?

–Ами... Ъм... Да.-Каза бързо и не много ясно.

–Ами все пак ми е приятел.

–Не те разбрах.

–Ти не го харесваш, а аз казах, че ми е приятел и не мога да го оставя...

–Караш ли ми се?

–Не, не. Не ти се карам.

–Така звучиш =.=.

–Защо да ти се карам? Само ми се сърдиш и се ядосваш, от както съм приятелка с Ритсука.

–Не е вярно =.=.

–И сега го правиш.

–Какво правя?

–Ядосваш ми се.

–Не.

–На мен така ми се е сторило.-усмихна се.