Имението Фантомхайв

–Да.-Разсърди се.

–Сърдиш ли ми се?-натъжи се.

–Малко... Обвиняваш ме, че съм го изгонил... Не е така... Просто искаше да те вземе от мен затова. Иначе нямам нищо против него.-Каза спокойно и детско.

Усмихна се, защото разбра още веднъж колко я цени.
-Това, че съм приятелка и с него, не значи, че и с теб не съм. Ти си ми приятел от детството, как може да те оставям заради него?

–Така ли? Ъм... Тогава искаш ли...ти...ти, аз и Ритсука... Д-да излезнем някъде?

Усмихна се широко.
-Да! ^^ Ще е супер! Радвам се, че искаш.

–Наистина ли? Ъм... Добре де аз ще му се обадя. Себастиян!

–Добре.-усмихна се.

-Да, милорд.-донесе му телефона.

Звъна на Ритсука.

Гледаше.

–Ъм... Ритсука аз съм Сиел Фантомхайв... Ъм... От твоя клас и дето с Елизабет бяхте дошли у нас... Искаш ли утре да отидем някъде? Тримата заедно?

Учуди се, защото мислеше, че не се харесват.
-Така ли? А, добре, ще е супер.

–Наистина ли? Добре тогава. В 15:00 удобно ли е?

–да, удобно е. Сиел... Благодаря ти. До утре.

Усмихна се.
-До утре Ритсука.

Затвори тела.

Усмихна се и също затвори телефона.
-Утре ще отидем.

–Йей, супер.

–Да.

Усмихна се.

***
Утре.
-Тръгваме ли Лизи? Себастиян!-Не можеше да се облече сам.

–Да, милорд.-извади му дрехите. И започна да го облича.

–Ние ще излезнем... Сами...-Сега го оведомяваше.

Намръщи се.
-Знам, милорд.-облече го.-Внимавайте. И не се карайте с никой.

–Защо да се карам?