Подземията

-Да, но какво ще кажеш за Level E?

-Също са жертва на опстоятелствата.

-Не мисля... Те имат шанс да се спасят... Но не се мъчат за това...

-Някои да,но други просто не могат независимо дали искат.

-Да... Но... Те са чудовища... Поне аз така си мисля... Те са по-опасни...

-Щом смяташ.

-Те наистина са опасни... Има хиляди от тях в този град... Особено в близост на училище.

-ММ даа знам.Доста са.

-Но върколаците са по-безопастни.

-Не особено.Зависи от върколака.

-Да...-Погали лапичката на Крис.-Той е спокоен.

-Сигурно болките му минават.

-Да виж го...

Хвана и нейната ръка.

Почна да пляска с ръце
-Колко сте сладки.

-Хей! Не е вярно.-Изчерви се.

Не разбираше.

-Както кажеш.

Погледна я.
-Вие си отивате.

-Какво?Тука вече грешиш.

-Защо?-Засмя се.

-Просто грешиш.

Засмя се.
-Така да е...-Засмя се.

Усмихна се широко и седна на пода.

Пусна я.

Седна до нея.
-Утре ще се оправи. Ще си спомни ли всичко?

-Незнам.Възможно е.Както казах при всеки е различно.

-Не знаех, че и това е различно.