Подземията

-Ами по принцип си спомнят,но за някой е като сън.Не го приемат като реално.А някои просто блокират спомена от трансформацията.

-Май да не си спомняе е по-добре?

Гледаше ги. Няблюдаваше всяко движение. Все пак беше още рано, за да им се довери.

-Може би.-Усмихна се.

***
Сутринта.
Едвам стоеше будна.

Трансформацията отмина и отново беше човек. Изпадна в безсъзнание.

Разтърка сънено очи.Изправи се бавно и тромаво.
-Вече е спокоен.

-Да. Даже не е върколак... Ще го заведем ли до сестрата?

Лежеше и дишаше равномерно.

-Ще е добре.

-Дообре. Ние ще го носим нали?

-Дааа.Ще се справим.

-Да ^^. Защо да не се?-Засмя се.-Отвори вратата и го хвана за раменете.

Размърда се.

Също влезна и го хвана от другата страна.

Вдигнаха го. И излезнаха. И тръгнаха към болницата на училището.